Безумният кораб

Така би трябвало да изглежда всеки фентъзи роман. Книгите на Робии Хоб са като диаманти сред циркониево море. Джордж Р. Р. Мартин Епично фентъзи, съчетало най-добрите страни на Толкин и Патрик О’Брайън. Едно от най-съвършените фентъзи сказания; достоен завършек на настоящото хилядолетие. Publishers Weekly В родния си град Алтея пристига с очакването, че най-сетне разполага със средствата да си върне кораба. Вместо това тя ще бъде посрещната от неприятна изненада — съдбоносна не само за нея, а и за целия род Вестрит. Вестта за пленяването на Вивачия пристига в момент, когато целият град е разтърсван от дрязги. Потокът от чужденци продължава да уронва Търговските традиции, а нови налози и ограничения задушават печалбите им. Патрулните съдове, които би трябвало да ги защитават от морските разбойници, на практика упражняват друга форма на пиратство. Не изненада, че из града все по-силно се разнасят гласове, говорещи за независимост. А [...]в отговор самият сатрап започва да обръща поглед към недоволстващите Прокълнати брегове. Сред тази обстановка Вестритови подемат своя опит да върнат семейния си кораб. Техните средства не стигат за сдобиването с друг плавателен съд… но са достатъчни за откупуването на един безумен жив кораб, с когото никой не иска да плава. Но дори и ако по някакво чудо слепият Парагон успешно бъде изведен в открито море, дали спасителната експедиция ще се окаже навременна? Защото капитан Кенит отдавна е свикнал да (за)пленява кораби…